4 янв. 2008 г., 13:04

Непотребна 

  Поэзия » Любовная
2837 4 58

Добър вечер, Любов, добър вечер...

Да не би да обърка вратата?

Но, разбира се... Влез... Не, не пречиш.

Да, сама съм... картинка позната.

Все съм същата, да? Нямаш грешка.

Ти си спомняш и как те изпъдих...

А след теб от царица - във пешка

се превърнах. Сама се осъдих.

Как живях ли? Не питай. - В затвор.

На душата затворът е страшен.

Външно имах осанка на бор,

вътре храст бях - обрулен, изплашен...

Имах нужда от време, Любов.

За какво ли? - Без теб за да свикна.

Презимувах, вкопана във ров.

Оцелях... И напролет поникнах.

От земята (нали съм Телец)

свойта сила успях да възвърна

и в очите си - онзи живец...

Ето, виж ме. Любов... ти посърна?

Съжалявам... добре съм без тебе,

ти си вече далечна позната

и отдавна не си ми потребна.

Сбогом. Да! Ето - там е вратата.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Презимувах, вкопана във ров.
    Оцелях... И напролет поникнах.
    От земята (нали съм Телец)" Ето още една типична представителка на тази зодия! Упорита до безобразие!
  • "Как живях ли? Не питай. - В затвор.
    На душата затворът е страшен.
    Външно имах осанка на бор,
    вътре храст бях - обрулен, изплашен..."
    Толкова хубаво,толкова истинско...
  • ^ Една година по-късно, ама го прочетох. Не мога да го коментирам... Много са го коментирали преди мен Мая.
    Тоя знак ми е за "връх".
  • Позната до болка картинка! Жалко, че не съм го написала аз това стихотворение, защото всичко съм го почувствала точно така ... Поздрави за творението!
  • обожавам поезията ти
  • Невероятно пишете, много ми харесват стиховете ви.толкова са земни и красиви
  • браво, стиха е много чувствен
  • С респект пред професионализма.
    Любимият ми стих в момента.
    Поздравления!
  • Редовете връщат в коловоза на живота!!Прекрасно написано!
  • оооооооооо.... я стига сте плюли едно българско творчество. кой с кого, къде кога оффффффффф писна ми. това че сте повърхностни и не виждате очевадното говори зле само за вас
  • много е истинско
  • Извинявам се, че ще пусна тънък гласец и аз, но не разбирам тези странни коментари! Какви страници, какво значение има на коя страница и с колко коментара си? Едно нещо или се харесва, или не. Всеки влак си има пътници... На мен ми хересва стихотворението и попътувах добре. Да, има хора,на които им се налага да живеят и без така идеализираната и нужна на всеки любов. А относно автора - това, че не харесвате човека, няма общо с това, че стиха е хубав. До колкото ми е известно коментарите тук са за стихотворение - не за личност!
  • Пълен и изпипан стих!
  • Щастлива съм,че отново те чета Мая!Поклон пред таланта ти!Високите скали черни бури ги брулят,но те за това са високи за да им устоят!!!Поздрави за хубавия стих!
  • АС мислех да не пиша, но...Тук прочетох, че призовават да се напише поне някакъв коментар. Призовават тези, които се подмазват или харесват госпожица ли, госпожа ли Мая Попова. Аз не съм от тея. Защо не пиша стихове? Заради нея, защото веднъж 48 часа й беше стиха в челните редици. Комоцио пита "Как спите?" Лично аз напоследък без обувки, по-удобно е. И да ви кажа на всички, зодия Рак съм. Ако напиша стих за моя инат...За стиха какво да кажа?! Ти си...най-доброто за един мъж!!! Но не моя, нали?
  • Така ме разплака, Мая...отдавна не бях плакала на стих....
    Поклон!!!!!
  • О - би- чам те,
    изречена,
    изричаща,
    единствена,
    обичаща!
    ... заедно с поредният стих, който няма да забравя!
  • за вас вратата е отворена - заповядайте, когато пожелаете благодаря за присъствието ви
  • Чудесен стих, Мая!
  • Много силен и хубав стих! Поздравления!
  • ...And then came Ramboo... е стилът!!! Ramboo... е градът!!! (или ще стане, рамбо или късно...)

    Ква е тая Любоff, уважаеми (ще поправя Хухавел) Люболизци? (да ме извинят Любо от Те, от БТК и други неприятници с това име). Очевидно черно-бялата същност на този живот подтиква лютата фенка на Гари Каспаров (Мая Попова) да се отъждествява с поредица от шахматни фигури. Сещате се колко малко цвят добавя това към нейната любов. Неминуемо тази черно-бяла действителност води до един истински душевен затвор, в който героинята от пълно дърво спада в йерархията до храс. След това не пропуска да изтъкне оборската си зодиакална същност, с което може да се предположи, че партньорът й е cowboy, baby. Но дори Клинч И студ не е Rambo. Накрая си остана самотен безлюбовен храс. Трябва да се признае, че по-добре храс, отколкото храч. Добро постлибовно оцеляване, Майче, само кажи дека си поникнала, да зема да рАзходя и песа при теб... земе да те постопли малко, баси студената зима!
  • Каквато и добра поетеса да си, не можеш да напишеш нещо толкова хубаво, ако не го пречупиш през своето сърце, ако не го усетиш в себе си, ако не го издишаш в гърдите си!
    Искрен поклон!
  • Ех, Доче, ти ли се оплакваш?! Я м виж мене, дето винаги пропускам най-истинските творения... Майче, с това направо ме..."разболя" Аз съм...тихо! Щото, ако кажа нещо ще разваля тая магия!!!!!
  • Едва четирсет и втора се вредих
    и дълго дълго на опашка чаках,
    да кажа мнението си за този стих
    Естествено,разбира се със "Браво"
  • Класа!....Висока класа!....Стил!....Собствен стил!....Адмирации!
  • Силно и прекрасно!
    Аплодисменти и от мен!
  • разконспирирана съм, край Хухи, разби ме
    няма да вечерям след вечеря. сън няма да ме лови утре след 12.
    изобщо, понеже, въобще...
    поздрав за всички посетили и изразили мнение.
  • И как може да ви харесва тази боза, питам ви аз драги ми откровенски блюдолизци? Редакторката Попова може да е публикувала стиха в 19ч. демек вечерта, но поетесата Попова явно го е писала през деня и ето ви първият конфликт. Следователно, още в самото начало стихотворението започва с лъжа, макар тази лъжа да не е от толкова голямо значение на пръв поглед, но ако се замисли читателят, ще разбере, че всяка лъжа прави нещата фалшиви. Следователно цялата теза, изградена върху първите редове на това произведение наречено поради липса на друг жанр - стихотворение е фалшива.
    С кого си говори героинята? С Любовта и то с главна буква. Кой от вас си е говорил с любовта макар и без главна буква? Какво сега? Ще се лъжем ли? Хайде холан, не на мен тия.
    Направо съм отвратен.
    Как си лягате драги ми смехурковци?
    С чиста съвест или по принцип?
    Да не питам с кого, защото може да получа отговор с Любовта, а както вече разбрахме май е фалшива.


  • Другарко Попова!!!
    Госпожо главен редактор!!!
    Ще ви критикувам в правото си на кмет на село Откровеново.
    - Да си преместите стиха на първа страница и да го държите там поне 24 часа, че такива закъсняли по служебни причини го намират чак на втора страница.
    - Защо вие, другарко Попова и госпожо главен редактор пишете за Любов? А като жител на София не знаете ли, че тя навсякъде върви със сестрите си Вяра и Надежда.
    - Защо се споменава само една зодия в стиха ви, а се пренебрегват другите?
    Спирам до тук. Вярвам и се надявам да си вземете бележка!
    кмет Бат Ваньо

    п.с. pepivodov(Петко Станчев) Мая винаги е била една от най-стойностните автори тук в сайта. И странно защо ти никога не си присъствал с коментар под неин стих. Да не говорим под стихове на други изявени автори. Изведнъж се оказа и критик. Във форума си на всяко гърне мерудия. Почти няма тема, в която не си се посял.

    Майче, извинявай за отклонението, но ме подразни изказването му във форума!
    Извън шеговития коментар горе, приеми моите аплодисменти за стиха!!!
  • Невероятен стих!!! Прекрасен!!
    БРАВО!!!
  • Поздрав за стиха, Мая ... Наистина е прекрасен.
  • Още един телец те поздравява!Ако можехме да не подпираме вратата с рогата...!
  • И аз го знам това! Изпада в депресия. Само седи и се загащва от време на време...

    Така като гледам, скоро стиха ще забегне в трета глуха и Тя, дори като Редактор няма да може да го задържи на първа страница. Тюх! Почвам да са вайкам.
    Давайте да пишем...
  • Аз не мога да коментирам този стих! Той е страхотен!
  • Тихичко си го прочетох стихчето, и...Поздравления, Мая!Весито е права-има да се учат много неща от теб!
  • Думи нямам - само аплодисменти!!!
  • Да,Любовта е в нас...и понякога можем и трябва,да я пускаме дори да си ходи... Поздравления!
  • Силни думи, тежки думи, красиви думи... като любов. Прекрасно, Майч! Хенри
  • Респект !!!
  • Пак не са разбрали,че в стихото не си ти...а лирическата.
    Много имаме да учим от тебе още.
    Благодаря ти за истинската наслада!
  • Колкото пъти сме казвали това, толкова
    пъти и сме й показвали играта, тъй, че
    владеем положението (равновесието)ДАНО,мила Мая!!!
    Пак ни замисляй!!!
  • Ще ми се да вярвам,че всички телци са като теб-СИЛНИДоста си ги насъбирала сякаш тези чувства в теб!Невероятен стих,наистина!Пак чета!
  • Невероятно е!!!Разбирам те прекалено добре,защото и аз съм телец,и знам какво ми коства да забравя любовта и да поема по нови пътища.Благодаря ти!
  • Сега сърцето ми притисна като в менгеме...
    Мая, страхотен стих!!!
    Прегръщам те, миличка!
  • много ми хареса - такова, каквото е - последователно,
    сякаш на глътки, постепенно
  • "А след теб от царица - във пешка

    се превърнах. Сама се осъдих."

    Поздравления за силата на стиха!

  • Прекрасно е... мила Мая...
    но може ли без любов...повикай я пак
    не и показвай вратата...бъди щастлива!
    с обич за теб, прекрасна Мая.
  • Много хубава поезия.Много.Но ако трябва да съм честна ,не мисля че можем без Любов.Просто живота няма смисъл.
    Поздрави ,Мая!
  • Невероятно Великоление...
  • "Имах нужда от време, Любов.
    За какво ли? - Без теб за да свикна.
    Презимувах, вкопана във ров.
    Оцелях... И напролет поникнах."

    Много хубав стих,зареден с много сила!
  • Невероятен стих Мая!
    Прегръщам те за него!
    Е,и аз съм Телец,прословут инат,но въпреки всичко нуждаеща се от любов!
  • "Добър вечер, Любов, добър вечер...

    Да не би да обърка вратата?"

    Хм, тя вратата не е объркала, ама като знам домакинята... бързо ще си плюе на петите!

    Майтапа настрана... Дълго го чаках този стих и е имало защо!
  • Мноо емоционален стих,Мая!
    Радвам се,че имам удоволствието
    да те чета!
  • Аз не вярвам, че всичко така е.
    Многострунна във нас любовта е.
    Ту божествена, ту фалшива,
    ту уютна е, ту убива.
    Непокорна, яростна, дива...
    Нека, все пак, да е жива!!!
    И когато най-малко я търсиш
    тя светът ти да преобърне,
    да те грабне и да не спира
    от сърцето ти да извира.

    За много години!
    Здраве, късмет и предизвикателства

    Усмивки за теб!!!
  • "Външно имах осанка на бор,

    вътре храст бях - обрулен, изплашен..." ех, тази гордост Не ни позволява да сме слаби.Поздрави,много хубаво стихотворение!
  • Хареса ми и този стих! Поздрави!
  • Сила трябва да покажеш врата на Любовта!
    Лесно е да я пуснеш!
    Браво!
  • Чудесно е, Мая!Браво.
Предложения
: ??:??