Jan 4, 2008, 1:04 PM

Непотребна

  Poetry » Love
3.1K 4 58

Добър вечер, Любов, добър вечер...

Да не би да обърка вратата?

Но, разбира се... Влез... Не, не пречиш.

Да, сама съм... картинка позната.

Все съм същата, да? Нямаш грешка.

Ти си спомняш и как те изпъдих...

А след теб от царица - във пешка

се превърнах. Сама се осъдих.

Как живях ли? Не питай. - В затвор.

На душата затворът е страшен.

Външно имах осанка на бор,

вътре храст бях - обрулен, изплашен...

Имах нужда от време, Любов.

За какво ли? - Без теб за да свикна.

Презимувах, вкопана във ров.

Оцелях... И напролет поникнах.

От земята (нали съм Телец)

свойта сила успях да възвърна

и в очите си - онзи живец...

Ето, виж ме. Любов... ти посърна?

Съжалявам... добре съм без тебе,

ти си вече далечна позната

и отдавна не си ми потребна.

Сбогом. Да! Ето - там е вратата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Презимувах, вкопана във ров.
    Оцелях... И напролет поникнах.
    От земята (нали съм Телец)" Ето още една типична представителка на тази зодия! Упорита до безобразие!
  • "Как живях ли? Не питай. - В затвор.
    На душата затворът е страшен.
    Външно имах осанка на бор,
    вътре храст бях - обрулен, изплашен..."
    Толкова хубаво,толкова истинско...
  • ^ Една година по-късно, ама го прочетох. Не мога да го коментирам... Много са го коментирали преди мен Мая.
    Тоя знак ми е за "връх".
  • Позната до болка картинка! Жалко, че не съм го написала аз това стихотворение, защото всичко съм го почувствала точно така ... Поздрави за творението!
  • обожавам поезията ти

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...