Прогонвам себе си от същността си.

От мен се стичат капки пот.

Отровна и омайваща самотност

ме повлича със заучен ход.

Прогонвам днес нас от съня си.

Мъча се в тишината да мълча.

Обричаща, злокобна самоцелност

ще унищожи у теб и мен страстта.

Прогонена и непотребна бродя.

Угасна в мен и светлината на скръбта.

Отлъчена от своята невинност,

ще сънувам как ухае любовта.

Прогонена от своето убежище,

ще чувам как светът около мен се смее...

Миналото се повтаря неизбежно.

А да се бори моето съзнание не умее...