Непотребна
Прогонвам себе си от същността си.
От мен се стичат капки пот.
Отровна и омайваща самотност
ме повлича със заучен ход.
Прогонвам днес нас от съня си.
Мъча се в тишината да мълча.
Обричаща, злокобна самоцелност
ще унищожи у теб и мен страстта.
Прогонена и непотребна бродя.
Угасна в мен и светлината на скръбта.
Отлъчена от своята невинност,
ще сънувам как ухае любовта.
Прогонена от своето убежище,
ще чувам как светът около мен се смее...
Миналото се повтаря неизбежно.
А да се бори моето съзнание не умее...
© Цвет All rights reserved.
