25 мая 2008 г., 13:20

Неповторимите секунди

Поэзия

729 0 5

Tик-так...
Тик-так...
Часовникът отброява тези така
прекрасни и неповторими секунди...
Може би звучи малко тъжно.
Нали няма да усетим тези секунди отново...

Тик-так...
Тик-так...
И сякаш изчезват всички те...
Всички трепвания,
всички мимики
и всички глътки въздух,
в това безкрайно ехо...
Може би звучи още по-тъжно.
Нали няма да ги върнем...

Тик-так...
Тик-так...
И се отдалечаваме.
И все повече отказваме да ги помним.
Толкова обикновени,
а така важни и единствени...
Толкова малки и еднакви,
а така мистериозно скрили милиони истории...
Може би наистина е тъжно.
Нали все пак ще ги забравим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Napolitano (Валентин Желязков)

Вдъхнови ме това.... тик-так! ще го ползвам

2008-05-26T23:56:14+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много ми хареса, мила Диана...
трогна ме...с обич за теб.

2008-05-25T23:43:40+03:00
velvet (Андреа Емилова)

Наистина се разчувствах! Благодаря за подареното щастие с прочита на тези стихове!

2008-05-25T20:08:03+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Почувствах стиха ти!Докосващ и вълнуващ!Поздравления с усмивка!

2008-05-25T14:42:36+03:00
Самира (Катерина)

Прекрасно!!!И същевременно толкова тъжно...И на мен ми се иска да ги върна тези секунди....но уви,непостижимо е за нас хората!Браво,6!

2008-05-25T13:43:35+03:00