25.05.2008 г., 13:20

Неповторимите секунди

728 0 5

Tик-так...
Тик-так...
Часовникът отброява тези така
прекрасни и неповторими секунди...
Може би звучи малко тъжно.
Нали няма да усетим тези секунди отново...

Тик-так...
Тик-так...
И сякаш изчезват всички те...
Всички трепвания,
всички мимики
и всички глътки въздух,
в това безкрайно ехо...
Може би звучи още по-тъжно.
Нали няма да ги върнем...

Тик-так...
Тик-так...
И се отдалечаваме.
И все повече отказваме да ги помним.
Толкова обикновени,
а така важни и единствени...
Толкова малки и еднакви,
а така мистериозно скрили милиони истории...
Може би наистина е тъжно.
Нали все пак ще ги забравим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДиаНа Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...