May 25, 2008, 1:20 PM

Неповторимите секунди

  Poetry
726 0 5

Tик-так...
Тик-так...
Часовникът отброява тези така
прекрасни и неповторими секунди...
Може би звучи малко тъжно.
Нали няма да усетим тези секунди отново...

Тик-так...
Тик-так...
И сякаш изчезват всички те...
Всички трепвания,
всички мимики
и всички глътки въздух,
в това безкрайно ехо...
Може би звучи още по-тъжно.
Нали няма да ги върнем...

Тик-так...
Тик-так...
И се отдалечаваме.
И все повече отказваме да ги помним.
Толкова обикновени,
а така важни и единствени...
Толкова малки и еднакви,
а така мистериозно скрили милиони истории...
Може би наистина е тъжно.
Нали все пак ще ги забравим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДиаНа Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...