25 may 2008, 13:20

Неповторимите секунди

  Poesía
727 0 5

Tик-так...
Тик-так...
Часовникът отброява тези така
прекрасни и неповторими секунди...
Може би звучи малко тъжно.
Нали няма да усетим тези секунди отново...

Тик-так...
Тик-так...
И сякаш изчезват всички те...
Всички трепвания,
всички мимики
и всички глътки въздух,
в това безкрайно ехо...
Може би звучи още по-тъжно.
Нали няма да ги върнем...

Тик-так...
Тик-так...
И се отдалечаваме.
И все повече отказваме да ги помним.
Толкова обикновени,
а така важни и единствени...
Толкова малки и еднакви,
а така мистериозно скрили милиони истории...
Може би наистина е тъжно.
Нали все пак ще ги забравим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДиаНа Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...