Сега за мен си само непозната,
далечен спомен от една любов,
една частица в края на нещата,
затихнал тътен от забравен зов.
Погубен стон от нежности безкрайни,
притихнал звън от пагубна заря,
изваян профил в мислите потайни,
изпаднал миг от моята съдба.
Загубен свят от спомени и мисли,
затворен и несъществуващ дял,
нахвърлен стих на черновите листи,
признавам си, че съм те преживял.
© Бончо Бончев Все права защищены