Varahiil (Бончо Бончев) - Произведения

Сърцето е море 🇧🇬

Морето пак ме вика с глас дълбок,
не шепот тих, а яростен прибой.
И аз съм сам, на този бряг висок,
в лятна глъч на гларуси безброй.
Във вените ми морска сол тече, ...

Varahiil

Поэзия » Пейзажная, Философская

2025-10-31T19:31:17+02:00 431 2 5

Солените кристали 🇧🇬

Морето – пристан с утринна прохлада,
отворено към летния безкрай,
предлага ни любов като награда,
в прегръдката на земния си рай.
Аз пак те търся в този слънчев ден, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная

2025-10-30T19:52:10+02:00 374 1 3

По устните ми 🇧🇬

Пустее плажът, вятърът притихнал,
самотен гларусът унил кръжи.
И този бряг, от векове привикнал,
в студена сол и спомени лежи.
Не си до мен, ала те помня още, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная

2025-10-29T13:12:12+02:00 359 2 5

Сега е тихо 🇧🇬

Сега е тихо, ходя през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази истинска любов.
Усмихвам се и търся тебе в здрача, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная, Философская

2025-10-28T10:02:13+02:00 552 4 6

Открих те в светлината 🇧🇬

Открих те в бяла светлина,
когато всичко се пробужда.
Не беше гръм, а тишина,
и нежност, дето в мен се гушва.
Не съм герой, но нося плам, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная

2025-10-25T19:36:48+03:00 323 1 5

Немият палач 🇧🇬

В театъра на дните лицемерни,
където всеки носи своя грим.
Върви Палач във мрака достолепен,
безмълвено хладен, сякаш тъмен мим.
Той гледа безпристрастно и сурово, ...

Varahiil

Поэзия » Философская

2025-10-24T17:57:49+03:00 496 2

Гласът на праха 🇧🇬

Varahiil

Поэзия » Свободный стих

2025-10-22T06:10:24+03:00 187 2

Под лозниците 🇧🇬

Под лозниците, в злато потопени,
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...

Varahiil

Поэзия » Пейзажная, Философская

2025-10-14T23:36:27+03:00 239 2 6

Песен от тишината 🇧🇬

По хребетите вечността мълчи,
тя в сиви канари е приютена.
Небето я обхожда със лъчи,
а долу тишината е свещена.
Гората пази стъпки от преди. ...

Varahiil

Поэзия » Пейзажная

2025-10-11T14:27:36+03:00 190 1 3

Под знака на Рака 🇧🇬

Роден под знака лунен, морски, древен
на Рака, моето сърце е вечен път.
Но също пристан, влюбен и вълшебен,
и бурен океан под звезден съд.
А името ми носи седем, код за мъдрост, ...

Varahiil

Поэзия » Философская

2025-09-30T20:34:43+03:00 213 1

Една врата 🇧🇬

Стените ни обграждат в кръг,
поставят форма и предел.
Те пазят нашия уютен кът,
самотен свят, без път, без цел.
И блъскаме с юмрук и длан ...

Varahiil

Поэзия » Философская

2025-09-26T21:45:22+03:00 196 1

Стих за кухото поколение 🇧🇬

Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.
Настърже си салата с киноа ...

Varahiil

Поэзия » Юмористическая

2025-07-24T00:04:17+03:00 230 1

Легендата и сламата 🇧🇬

Тръгвай, момче.
Сложи си онази усмивка. Не от тенекия.
А на шут, който знае, че сцената е негова.
Така.
Вече си плашило. ...

Varahiil

Поэзия » Свободный стих

2025-07-23T07:31:46+03:00 226 1 2

Солта на спомена 🇧🇬

Понякога ме питат
на кого приличам.
И аз мълча. Бях на три,
или на четири.
Не помня лицето му от онзи ден, ...

Varahiil

Поэзия » Свободный стих

2025-07-01T22:15:30+03:00 265 1 3

Ти си тук 🇧🇬

Преди теб светът ми беше хлад,
и часовете - стъпки от олово.
Денят бе ням, без песен и без цвят,
изгнание, тъй вечно и сурово.
Но ти дойде. Не като гост, а като вик, ...

Varahiil

Поэзия

2025-06-29T21:56:10+03:00 232 1 2

Мъжка молитва 🇧🇬

Като вечен странник в този свят голям
натрупал опит и доволно срам,
заставам днес пред Твоя трон, о, Боже,
и моля с думи прости — ако може.
Дари ме с поглед остър и суров, ...

Varahiil

Поэзия » Философская, Гражданская

2025-06-24T12:59:24+03:00 322 1 3

Прах и самочувствие 🇧🇬

Там, в ателиетата, където светлина
се раждаше на пластове и думи,
сега се стеле в пепел, сив и тежък прах,
на забрава, отхвърлена жад и умора.
И сянката на бледо самочувствие ...

Varahiil

Поэзия » Свободный стих

2025-06-21T19:20:06+03:00 311 2

Домът на баба и дядо 🇧🇬

Моите дядо и баба не са просто старците двама,
те са тайна врата към вселена голяма.
В нея времето спира, различно се движи,
и расте само обич, без проблеми и грижи.
Баба шета във къща от дърво и дантела, ...

Varahiil

Поэзия

2025-06-20T10:14:37+03:00 563 1 11

Треската на младостта 🇧🇬

Каква е тая треска в мойта кръв,
що моят дух превръща в прах мъглив?
И ме заплита с черната си връв,
а в лудостта ме прави по-щастлив.
За мен не съществува миг ни стон, ...

Varahiil

Поэзия » Строгие формы

2025-06-19T20:06:12+03:00 342 1 6

От пепелта 🇧🇬

На леден плащ от сивия гранит,
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен, ...

Varahiil

Поэзия » Философская

2025-06-07T10:10:20+03:00 328 2 2

В шепота на здрача 🇧🇬

Във здрача, дето сенките се сливат,
аз търся рими скрити и далечни.
А вятърът в листата тихо пита
за думи топли, искрени и вечни.
Звезда премигва — спомен ли, сълза? ...

Varahiil

Поэзия » Философская

2025-06-05T12:22:31+03:00 277 2

Прах и клетва 🇧🇬

Нима сме прах от звездната вселена,
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие, ...

Varahiil

Поэзия » Философская

2025-05-30T10:48:42+03:00 312 2

Между вечер и ден 🇧🇬

Когато денят си отива със вик,
а здрачът рисува със въглени лик,
светът се смалява до шепа мечти,
които съня ни парощално шепти.
И точно когато си мислим: „Добре“, ...

Varahiil

Поэзия » Философская

2025-05-29T05:31:44+03:00 315

В очите ти 🇧🇬

В очите ти морето днес се плиска,
рисува пяна по брега от сън.
Душата ти тъй чиста ми е близка,
и носи светлина и мощ отвън.
За птици, дето в синева се губят, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная

2025-05-22T21:20:21+03:00 372 1

Над синята вода 🇧🇬

Над синята вода, безкрайна,
простира се надежда, път.
Една любов незрима, тайна,
намира в тебе своят кът.
Вълна притихнала зове, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная

2025-05-15T22:34:21+03:00 352 2 1

Гордият Балкан 🇧🇬

Земя свещена, с древен, мощен зов,
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей, ...

Varahiil

Поэзия » Гражданская, Оды и поэмы

2025-05-12T07:27:25+03:00 350

Аз имам сън 🇧🇬

Аз имах сън, далечен, съвършен,
за морни птици, тръгнали на юг.
И вятърът е в мен неукротен
и в шепот тих превръща всеки звук.
И този свят е приказен кортеж, ...

Varahiil

Поэзия

2025-05-10T16:08:31+03:00 285 2

Сън за теб 🇧🇬

Тихо, сонатата лунна звучи!
Носи ми спомени, шепот и зов.
Пак те сънувах — за кратко, почти,
вплитах в косите ти нишки любов.
Търся в небето познати съзвездия, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная

2025-05-09T07:07:55+03:00 375 1

Ще те чакам 🇧🇬

Аз не живея вече на земята,
от теб си тръгнах тихо, без следа.
Но ето ме пред твоя праг, в мъглата,
а между нас се спуска тъмнина.
Аз знам, че няма да ме видиш, ...

Varahiil

Поэзия

2025-05-08T07:35:11+03:00 371 3

Моята жена 🇧🇬

Сега е тихо, крача през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная, Философская

2025-05-06T22:48:22+03:00 334

Между свят и стих 🇧🇬

Аз, може би, не съм поет,
а просто някой, който чувства.
И в моя свят — така обзет
от думи, рими и изкуства,
аз търся смисъл и покой, ...

Varahiil

Поэзия » Философская

2025-05-04T07:27:35+03:00 416 1 6

Твоят образ ме пленява 🇧🇬

Когато мисълта ми, в плен на тежки дни,
не знай покой и пристан да намери,
и демонът на пътя ми шепти злини,
и час потаен зарът ще примери.
Тогава образът ти в мен изгрява сам, ...

Varahiil

Поэзия » Оды и поэмы

2025-05-03T10:37:41+03:00 384 2

Късен сняг 🇧🇬

Във здрача на годините се връщам,
и късен сняг, пърченца сиви рони.
Аз твоят образ нежно пак прегръщам
и сякаш болка стара в мен той гони.
Не вик е, шепот е това, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная

2025-05-03T09:42:02+03:00 353 3

Лазарка 🇧🇬

Стани ми, стани китна горице,
па ми изтрий с роса белоснежното лице.
Сетне, да седна при аладжата,
та да оплакна с вода краката.
Лей се, преливай бистро поточе, ...

Varahiil

Поэзия

2021-06-24T19:01:25+03:00 918

Сянка от спомен 🇧🇬

Сега за мен си само непозната,
далечен спомен от една любов,
една частица в края на нещата,
затихнал тътен от забравен зов.
Погубен стон от нежности безкрайни, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная

2021-06-24T16:31:23+03:00 575

Спящата жена 🇧🇬

Гледах как красавицата спи,
и линее дълго под юргана.
Още малко ако полежи,
вечно ще остане на дивана.
Нямах шанс да стана шефски зет, ...

Varahiil

Поэзия

2021-06-19T23:00:26+03:00 555

Отражение в хаоса 🇧🇬

Обичам със живота да играя,
така, че аз докрай да се отричам.
За мене всеки ден да бъде краят
и с него до безкрай да се надтичвам.
Намирайки си пристан без посока, ...

Varahiil

Поэзия

2021-06-18T09:53:48+03:00 605

Типично 🇧🇬

Типично или малко лично,
под лоното на гордостта,
прегръщаме се неприлично,
обсебени от лудостта.
И само вятърът безкраен, ...

Varahiil

Поэзия » Любовная

2021-06-15T17:06:11+03:00 550

Път към чужбина 🇧🇬

Пораснах, мамо, даже побелявам,
сега по-рядко плача ей така.
С живота си, надявам се, успявам,
но често плащам с истинска тъга.
Срамувам се, на гроба ви не идвам, ...

Varahiil

Поэзия

2021-06-12T11:12:47+03:00 721 3

Ти си мираж 🇧🇬

Да, и ти си мираж,
от последната моя заблуда.
И при този обречен колаж
аз агнец, ти магьосница луда.
Разделихме си с огън съдба, ...

Varahiil

Поэзия » Философская, Свободный стих

2021-06-11T23:02:09+03:00 627