Сянка от спомен
585
0
0
Сега за мен си само непозната,
далечен спомен от една любов,
една частица в края на нещата,
затихнал тътен от забравен зов.
Погубен стон от нежности безкрайни,
притихнал звън от пагубна заря,
изваян профил в мислите потайни,
изпаднал миг от моята съдба.
Загубен свят от спомени и мисли,
увяхнал като цвете без роса,
нахвърлян стих на черновите листи —
една любов, която не изгря.
© Бончо Бончев All rights reserved.
