7 окт. 2018 г., 00:56

Непредсказуема

1.5K 4 6

Есенно и някак тъжно –

облак слънцето закрива. 

Не, че иска! Времето така диктува. 

 

Ту е топло, ту студено. 

Падат и слани, 

а пък тиквите – зелени. 

Казват. "Бързо прибери!"

 

Цъфнали ми тия чушки, 

чудя им се. "За кога?"

Утре сняг ще ги затрупа,

а пък трябва да ора. 

 

Трудно време, 

не му дреме. 

Ту се смее, ту реве! 

А Земята чака,

щедрата си гръд да прибере. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...