7 окт. 2018 г., 00:56

Непредсказуема

1.5K 4 6

Есенно и някак тъжно –

облак слънцето закрива. 

Не, че иска! Времето така диктува. 

 

Ту е топло, ту студено. 

Падат и слани, 

а пък тиквите – зелени. 

Казват. "Бързо прибери!"

 

Цъфнали ми тия чушки, 

чудя им се. "За кога?"

Утре сняг ще ги затрупа,

а пък трябва да ора. 

 

Трудно време, 

не му дреме. 

Ту се смее, ту реве! 

А Земята чака,

щедрата си гръд да прибере. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...