7 окт. 2018 г., 00:56

Непредсказуема

1.5K 4 6

Есенно и някак тъжно –

облак слънцето закрива. 

Не, че иска! Времето така диктува. 

 

Ту е топло, ту студено. 

Падат и слани, 

а пък тиквите – зелени. 

Казват. "Бързо прибери!"

 

Цъфнали ми тия чушки, 

чудя им се. "За кога?"

Утре сняг ще ги затрупа,

а пък трябва да ора. 

 

Трудно време, 

не му дреме. 

Ту се смее, ту реве! 

А Земята чака,

щедрата си гръд да прибере. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...