Есенно и някак тъжно –
облак слънцето закрива.
Не, че иска! Времето така диктува.
Ту е топло, ту студено.
Падат и слани,
а пък тиквите – зелени.
Казват. "Бързо прибери!"
Цъфнали ми тия чушки,
чудя им се. "За кога?"
Утре сняг ще ги затрупа,
а пък трябва да ора.
Трудно време,
не му дреме.
Ту се смее, ту реве!
А Земята чака,
щедрата си гръд да прибере.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
