7.10.2018 г., 0:56

Непредсказуема

1.5K 4 6

Есенно и някак тъжно –

облак слънцето закрива. 

Не, че иска! Времето така диктува. 

 

Ту е топло, ту студено. 

Падат и слани, 

а пък тиквите – зелени. 

Казват. "Бързо прибери!"

 

Цъфнали ми тия чушки, 

чудя им се. "За кога?"

Утре сняг ще ги затрупа,

а пък трябва да ора. 

 

Трудно време, 

не му дреме. 

Ту се смее, ту реве! 

А Земята чака,

щедрата си гръд да прибере. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...