24 июн. 2015 г., 20:08

Непривично

742 0 2

 

 

Изтръпвам от твоите въпроси

и не мога да си отговоря сам,

какво ново ти ми носиш -

от любов съм вече изгорял ...

 

Досега на кредит съм обичан,

                      с непоносима лихва,

странни са ми нежните слова,

сам да се раздавам

                                    предпочитам,

да не умолявам чуждата съдба ...

 

И е толкоз непривично

да чувствам до мене топлина,

сърце друго да е в ритъм

с душевните ми сетива ...

 

И се питам, и те питам,

дали си истина или си игра?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...