24.06.2015 г., 20:08

Непривично

736 0 2

 

 

Изтръпвам от твоите въпроси

и не мога да си отговоря сам,

какво ново ти ми носиш -

от любов съм вече изгорял ...

 

Досега на кредит съм обичан,

                      с непоносима лихва,

странни са ми нежните слова,

сам да се раздавам

                                    предпочитам,

да не умолявам чуждата съдба ...

 

И е толкоз непривично

да чувствам до мене топлина,

сърце друго да е в ритъм

с душевните ми сетива ...

 

И се питам, и те питам,

дали си истина или си игра?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...