12 апр. 2011 г., 14:44

Неприютени ветрове 

  Поэзия » Любовная
1313 0 29
На път из земния си пъкъл
към своя непостигнат рай,
че чувствата ми нямат край
аз никога не съм те лъгал...
... че може и да те отмина,
сподавил горък стон и вик:
и слънцето не хвърля блик
задълго в есенна градина.
Над мен тогава ще се вейнат
неприютени ветрове,
но ще се спра, разполовен,
от тази мисъл ненадейна: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
: ??:??