На път из земния си пъкъл
към своя непостигнат рай,
че чувствата ми нямат край
аз никога не съм те лъгал...
... че може и да те отмина,
сподавил горък стон и вик:
и слънцето не хвърля блик
задълго в есенна градина.
Над мен тогава ще се вейнат
неприютени ветрове,
но ще се спра, разполовен,
от тази мисъл ненадейна:
дали от туй, що взех стократно,
съм дал и малка част... обратно.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
