Apr 12, 2011, 2:44 PM

Неприютени ветрове 

  Poetry » Love
1302 0 29
На път из земния си пъкъл
към своя непостигнат рай,
че чувствата ми нямат край
аз никога не съм те лъгал...
... че може и да те отмина,
сподавил горък стон и вик:
и слънцето не хвърля блик
задълго в есенна градина.
Над мен тогава ще се вейнат
неприютени ветрове,
но ще се спра, разполовен,
от тази мисъл ненадейна: ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??