13 июн. 2014 г., 01:38

Непростено

912 0 4

Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.

Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.

Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.

А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка.

 

Беше време когато след стъпките пролетни тичах.

И със звезден венец короновах смеха и косите си.

Беше нежна зора, с цветове до премала разлистени.

Днес е тъжен завършек, заплащащ прескъпо мечтите.

 

Не намерих очи,  зад очите зелени да видят

колко много вселени са люшнали своите приказки.

Преминава край мен обичта, но защо ù се свиди

да поспре и да ме разпознае, простила ми всичко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • И на мен ми звучи като тъжна изповед.
    Но майсторски си написала стиха.

    Поздрав, Нели!
  • Много ми хареса!
  • Една изключително нежна и лирична изповед, която може да трогне и сърце по-кораво от камък. Стихотворение, в което са втъкани красиви образи и чувства по неповторим и характерен, единствено за стила на авторката, начин:

    "Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.
    Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
    Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
    А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка."

    Като тъжен упрек към окръжаващата вселена /която сякаш бездушно преминава, не подавайки ръка на лирическата/ звучат финалните редове:

    "Преминава край мен обичта, но защо ù се свиди
    да поспре и да ме разпознае, простила ми всичко."

    Превъзходна поетика, която не може да остави безучастен истинския познавач на поетичните стойности!

    Поздравление, Из! Написала си завладяваща творба!

    Сърдечен поздрав: Мисана

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...