13 июн. 2014 г., 01:38

Непростено

900 0 4

Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.

Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.

Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.

А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка.

 

Беше време когато след стъпките пролетни тичах.

И със звезден венец короновах смеха и косите си.

Беше нежна зора, с цветове до премала разлистени.

Днес е тъжен завършек, заплащащ прескъпо мечтите.

 

Не намерих очи,  зад очите зелени да видят

колко много вселени са люшнали своите приказки.

Преминава край мен обичта, но защо ù се свиди

да поспре и да ме разпознае, простила ми всичко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • И на мен ми звучи като тъжна изповед.
    Но майсторски си написала стиха.

    Поздрав, Нели!
  • Много ми хареса!
  • Една изключително нежна и лирична изповед, която може да трогне и сърце по-кораво от камък. Стихотворение, в което са втъкани красиви образи и чувства по неповторим и характерен, единствено за стила на авторката, начин:

    "Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.
    Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
    Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
    А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка."

    Като тъжен упрек към окръжаващата вселена /която сякаш бездушно преминава, не подавайки ръка на лирическата/ звучат финалните редове:

    "Преминава край мен обичта, но защо ù се свиди
    да поспре и да ме разпознае, простила ми всичко."

    Превъзходна поетика, която не може да остави безучастен истинския познавач на поетичните стойности!

    Поздравление, Из! Написала си завладяваща творба!

    Сърдечен поздрав: Мисана

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...