Непростено
Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.
Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка.
Беше време когато след стъпките пролетни тичах.
И със звезден венец короновах смеха и косите си.
Беше нежна зора, с цветове до премала разлистени.
Днес е тъжен завършек, заплащащ прескъпо мечтите.
Не намерих очи, зад очите зелени да видят
колко много вселени са люшнали своите приказки.
Преминава край мен обичта, но защо ù се свиди
да поспре и да ме разпознае, простила ми всичко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Дерали Всички права запазени
