Непростено
Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.
Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка.
Беше време когато след стъпките пролетни тичах.
И със звезден венец короновах смеха и косите си.
Беше нежна зора, с цветове до премала разлистени.
Днес е тъжен завършек, заплащащ прескъпо мечтите.
Не намерих очи, зад очите зелени да видят
колко много вселени са люшнали своите приказки.
Преминава край мен обичта, но защо ù се свиди
да поспре и да ме разпознае, простила ми всичко.
© Нели Дерали All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!
-
И на мен ми звучи като тъжна изповед.
Но майсторски си написала стиха.
Поздрав, Нели! -
Много ми хареса!
-
Една изключително нежна и лирична изповед, която може да трогне и сърце по-кораво от камък. Стихотворение, в което са втъкани красиви образи и чувства по неповторим и характерен, единствено за стила на авторката, начин:
"Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.
Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка."
Като тъжен упрек към окръжаващата вселена /която сякаш бездушно преминава, не подавайки ръка на лирическата/ звучат финалните редове:
"Преминава край мен обичта, но защо ù се свиди
да поспре и да ме разпознае, простила ми всичко."
Превъзходна поетика, която не може да остави безучастен истинския познавач на поетичните стойности!
Поздравление, Из! Написала си завладяваща творба!
Сърдечен поздрав: Мисана
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
