30 сент. 2007 г., 12:27

Нептун

1.1K 0 5
Появи се в живота ми с летния бриз
и донесе в ръцете си цяла вселена,
като морския бог всемогъщ и красив,
излекува душата ми смъртно ранена.

Във очите ти светеше синьо море,
и потънах във тяхната тиха безбрежност,
пожелах си простор, а ми даде небе,
демонична любов и ангелска нежност.

Ти беше бушуваща дива вълна
и твойта прегръдка дори ме погуби,
но знам, че не може във смъртна жена,
морския бог във мен да се влюби.

Аз съм виновна, че се влюбих в стихия,
в истинско бедствие, буря, тайфун...
Колко път извървях докато те открия,
но не мога да имам любовта на Нептун...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...