Sep 30, 2007, 12:27 PM

Нептун

  Poetry
1.1K 0 5
Появи се в живота ми с летния бриз
и донесе в ръцете си цяла вселена,
като морския бог всемогъщ и красив,
излекува душата ми смъртно ранена.

Във очите ти светеше синьо море,
и потънах във тяхната тиха безбрежност,
пожелах си простор, а ми даде небе,
демонична любов и ангелска нежност.

Ти беше бушуваща дива вълна
и твойта прегръдка дори ме погуби,
но знам, че не може във смъртна жена,
морския бог във мен да се влюби.

Аз съм виновна, че се влюбих в стихия,
в истинско бедствие, буря, тайфун...
Колко път извървях докато те открия,
но не мога да имам любовта на Нептун...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Петровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...