30.09.2007 г., 12:27

Нептун

1.1K 0 5
Появи се в живота ми с летния бриз
и донесе в ръцете си цяла вселена,
като морския бог всемогъщ и красив,
излекува душата ми смъртно ранена.

Във очите ти светеше синьо море,
и потънах във тяхната тиха безбрежност,
пожелах си простор, а ми даде небе,
демонична любов и ангелска нежност.

Ти беше бушуваща дива вълна
и твойта прегръдка дори ме погуби,
но знам, че не може във смъртна жена,
морския бог във мен да се влюби.

Аз съм виновна, че се влюбих в стихия,
в истинско бедствие, буря, тайфун...
Колко път извървях докато те открия,
но не мога да имам любовта на Нептун...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...