30 sept 2007, 12:27

Нептун

  Poesía
1.2K 0 5
Появи се в живота ми с летния бриз
и донесе в ръцете си цяла вселена,
като морския бог всемогъщ и красив,
излекува душата ми смъртно ранена.

Във очите ти светеше синьо море,
и потънах във тяхната тиха безбрежност,
пожелах си простор, а ми даде небе,
демонична любов и ангелска нежност.

Ти беше бушуваща дива вълна
и твойта прегръдка дори ме погуби,
но знам, че не може във смъртна жена,
морския бог във мен да се влюби.

Аз съм виновна, че се влюбих в стихия,
в истинско бедствие, буря, тайфун...
Колко път извървях докато те открия,
но не мога да имам любовта на Нептун...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...