blacky (Мариета Аргирова)
29 59
26 июн. 2007 г., 09:31

Неразбран и самотен 

  Поэзия
995 0 2
Колко е тъжно, когато си сам,
иска ти се да се смееш, а не можеш.
Колко тежко е, когато си неразбран
и само ти знаеш защо се тревожиш.

Как боли, когато не те разбират -
душата от болка умира.
Сякаш с нож си прободен в сърцето,
когато никой не те разбира.

Искаш да полетиш в небесата,
но си птица без крила.
Вързан за оковите на самотата
няма да усетиш истинската Свобода!

10.11.1998 г.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, права си Магдалена, така е! Понякога се губим и се чустваме самотни дори и сред много хора. Важното е един ден да подадем ръка на самите себе си и да се намерим!
  • Хубаво и истинско!Самотата обаче е верен приятел , който ни помага да се намерим, когато сме се изгубили!
Предложения
: ??:??