Неразбран и самотен
Колко е тъжно, когато си сам,
иска ти се да се смееш, а не можеш.
Колко тежко е, когато си неразбран
и само ти знаеш защо се тревожиш.
Как боли, когато не те разбират -
душата от болка умира.
Сякаш с нож си прободен в сърцето,
когато никой не те разбира.
Искаш да полетиш в небесата,
но си птица без крила.
Вързан за оковите на самотата
няма да усетиш истинската Свобода!
10.11.1998 г.
иска ти се да се смееш, а не можеш.
Колко тежко е, когато си неразбран
и само ти знаеш защо се тревожиш.
Как боли, когато не те разбират -
душата от болка умира.
Сякаш с нож си прободен в сърцето,
когато никой не те разбира.
Искаш да полетиш в небесата,
но си птица без крила.
Вързан за оковите на самотата
няма да усетиш истинската Свобода!
10.11.1998 г.
© Мариета Аргирова All rights reserved.
