Неразбрана
Обичах те,
но недостатъчно ти беше.
Отдадох ти се,
нищо бе за теб това.
За теб се унижих милиони пъти,
но даже туй не трогна ледената ти душа.
Сега ти казвам сбогом,
а ти защо не ме разбираш пак?
Говориш за предателство и болка
за красота отминала
за бъдещата самота.
Но няма полза
защо ли се хабиш?
Аз по-добре от теб познавам тези думи.
От теб предадена аз мнoгoкратно
на болката попадах във властта.
За красотата на отминали моменти
си спомнях всяка нощ
преди в леглото да заспя сама.
Тогава аз познавах самотата,
погълната от тъмнина и тишина.
И бъдещето ни едва ли ще ме изненада
Аз трудно по-самотна бих била.
Обичам те,
но ти го казвам за последно -
туй чувство ти така и не разбра.
Но стига вече
тръгвай си сега!
Не се обръщай - аз ще те прежаля,
дори след теб сърцето си да погреба.
но недостатъчно ти беше.
Отдадох ти се,
нищо бе за теб това.
За теб се унижих милиони пъти,
но даже туй не трогна ледената ти душа.
Сега ти казвам сбогом,
а ти защо не ме разбираш пак?
Говориш за предателство и болка
за красота отминала
за бъдещата самота.
Но няма полза
защо ли се хабиш?
Аз по-добре от теб познавам тези думи.
От теб предадена аз мнoгoкратно
на болката попадах във властта.
За красотата на отминали моменти
си спомнях всяка нощ
преди в леглото да заспя сама.
Тогава аз познавах самотата,
погълната от тъмнина и тишина.
И бъдещето ни едва ли ще ме изненада
Аз трудно по-самотна бих била.
Обичам те,
но ти го казвам за последно -
туй чувство ти така и не разбра.
Но стига вече
тръгвай си сега!
Не се обръщай - аз ще те прежаля,
дори след теб сърцето си да погреба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Жечева Все права защищены
