aureole (Веселина Жечева)
9 8
Nov 7, 2008, 11:47 AM

Неразбрана 

  Poetry » Love
740 0 2
Обичах те,
но недостатъчно ти беше.
Отдадох ти се,
нищо бе за теб това.
За теб се унижих милиони пъти,
но даже туй не трогна ледената ти душа.

Сега ти казвам сбогом,
а ти защо не ме разбираш пак?
Говориш за предателство и болка
за красота отминала
за бъдещата самота.

Но няма полза
защо ли се хабиш?
Аз по-добре от теб познавам тези думи.
От теб предадена аз мнoгoкратно
на болката попадах във властта.

За красотата на отминали моменти
си спомнях всяка нощ
преди в леглото да заспя сама.
Тогава аз познавах самотата,
погълната от тъмнина и тишина.

И бъдещето ни едва ли ще ме изненада
Аз трудно по-самотна бих била.
Обичам те,
но ти го казвам за последно -
туй чувство ти така и не разбра.

Но стига вече
тръгвай си сега!
Не се обръщай - аз ще те прежаля,
дори след теб сърцето си да погреба.

© Веселина Жечева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • хареса ми много!
  • "Не се обръщай - аз ще те прежаля,
    дори след теб сърцето си да погреба."

    Толкова просто,и толкова истинско...
Random works
: ??:??