7 nov 2008, 11:47

Неразбрана

1K 0 2
Обичах те,
но недостатъчно ти беше.
Отдадох ти се,
нищо бе за теб това.
За теб се унижих милиони пъти,
но даже туй не трогна ледената ти душа.

Сега ти казвам сбогом,
а ти защо не ме разбираш пак?
Говориш за предателство и болка
за красота отминала
за бъдещата самота.

Но няма полза
защо ли се хабиш?
Аз по-добре от теб познавам тези думи.
От теб предадена аз мнoгoкратно
на болката попадах във властта.

За красотата на отминали моменти
си спомнях всяка нощ
преди в леглото да заспя сама.
Тогава аз познавах самотата,
погълната от тъмнина и тишина.

И бъдещето ни едва ли ще ме изненада
Аз трудно по-самотна бих била.
Обичам те,
но ти го казвам за последно -
туй чувство ти така и не разбра.

Но стига вече
тръгвай си сега!
Не се обръщай - аз ще те прежаля,
дори след теб сърцето си да погреба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Жечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хареса ми много!
  • "Не се обръщай - аз ще те прежаля,
    дори след теб сърцето си да погреба."

    Толкова просто,и толкова истинско...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...