19 мар. 2007 г., 08:07

Неразбрана

764 0 1
Какво почувствах - не разбрах.
През мене ток премина, когато те видях,
сред ореол блестящ, светлинен беше.
Не мисля, че дори ме забеляза.
За теб неразрешим бях още тест.
А и аз със нищо не показах
викът сърдечен, непознат до днес.
Не зная как да ти разкажа
за топлината тъй омайна.
За себе си да те запазя искам,
от другите свещена тайна.
Ще те чакам да останеш честен,
усетила в очите ти прекрасни
страхът голям пред неизвестното,
съдбата си да призовеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рендосвай... Има нещинко, но не е изпипано. Хващай рендето и почвай...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...