Неразбрана
През мене ток премина, когато те видях,
сред ореол блестящ, светлинен беше.
Не мисля, че дори ме забеляза.
За теб неразрешим бях още тест.
А и аз със нищо не показах
викът сърдечен, непознат до днес.
Не зная как да ти разкажа
за топлината тъй омайна.
За себе си да те запазя искам,
от другите свещена тайна.
Ще те чакам да останеш честен,
усетила в очите ти прекрасни
страхът голям пред неизвестното,
съдбата си да призовеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Мирчева Все права защищены