Mar 19, 2007, 8:07 AM

Неразбрана

  Poetry
763 0 1
Какво почувствах - не разбрах.
През мене ток премина, когато те видях,
сред ореол блестящ, светлинен беше.
Не мисля, че дори ме забеляза.
За теб неразрешим бях още тест.
А и аз със нищо не показах
викът сърдечен, непознат до днес.
Не зная как да ти разкажа
за топлината тъй омайна.
За себе си да те запазя искам,
от другите свещена тайна.
Ще те чакам да останеш честен,
усетила в очите ти прекрасни
страхът голям пред неизвестното,
съдбата си да призовеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Мирчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рендосвай... Има нещинко, но не е изпипано. Хващай рендето и почвай...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...