16 нояб. 2007 г., 23:42

Неразбрана кралица

829 0 1

Бяла, красива кралица
с мъртво-кафяви очи.
Денем и нощем тя тича,
денем и нощем не спи.

Снежна кралица с отровни устни,
със снежнобяло лице.
В златиста пшеница тя търси
свойто вледенено сърце.

Заспала, горда кралица с дълги, кротки бедра.
С очи потънали във бездна.
Неразбрана, чужда и така сама
се опитва да е нежна.

Убийствено жадува, с ярост гледа!
Всичко, което иска, получава!
Тя наказва, тя преследва!
Тя краде и те продава, тя нищо не оставя!

Червена, кървава женица, обляна в чужди сълзи,
но я гледаш все така красива.
Тя спасява, тя прощава дори
с душа, превърната във зима.

Тъжна, нагла принцеса, лицемерно усмихната,
тя те целува вкусно и влудяващо с отрова.
Гледаш я - стои на пода тъй притихнала,
знак не виждаш от онази злоба.

Силна, шеметна, неженена вдовица,
плаши бури, търси нова жертва.
Гледа те и тя през мрежеста усмивка.
Праща те с очи към свойта бездна!

Умна, отмъстителна и толкова изобретателна.
Можеш ли да я спреш?
Силна, възхитена, ала толкова изстрадала!
Повярвай, ти няма да й се опреш!

Страстна, нагримирана и подла, тя се учи!
Тя превърна свойта болка в сила!
Тя беше слаба, но сега получи
нов живот, във който не е мила!

Нова, трудна и объркана, но справедлива.
Тя те издърпва, тя те събужда!
Тя те оставя във възторг, а после те разбива!
Но никога не си призна, че от друго има нужда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, каква кралица само...личи си, че имаш богато въображение!
    Прелестно стихотворение, миличка!6+

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...