Бяла, красива кралица
с мъртво-кафяви очи.
Денем и нощем тя тича,
денем и нощем не спи.
Снежна кралица с отровни устни,
със снежнобяло лице.
В златиста пшеница тя търси
свойто вледенено сърце.
Заспала, горда кралица с дълги, кротки бедра.
С очи потънали във бездна.
Неразбрана, чужда и така сама
се опитва да е нежна.
Убийствено жадува, с ярост гледа!
Всичко, което иска, получава!
Тя наказва, тя преследва!
Тя краде и те продава, тя нищо не оставя!
Червена, кървава женица, обляна в чужди сълзи,
но я гледаш все така красива.
Тя спасява, тя прощава дори
с душа, превърната във зима.
Тъжна, нагла принцеса, лицемерно усмихната,
тя те целува вкусно и влудяващо с отрова.
Гледаш я - стои на пода тъй притихнала,
знак не виждаш от онази злоба.
Силна, шеметна, неженена вдовица,
плаши бури, търси нова жертва.
Гледа те и тя през мрежеста усмивка.
Праща те с очи към свойта бездна!
Умна, отмъстителна и толкова изобретателна.
Можеш ли да я спреш?
Силна, възхитена, ала толкова изстрадала!
Повярвай, ти няма да й се опреш!
Страстна, нагримирана и подла, тя се учи!
Тя превърна свойта болка в сила!
Тя беше слаба, но сега получи
нов живот, във който не е мила!
Нова, трудна и объркана, но справедлива.
Тя те издърпва, тя те събужда!
Тя те оставя във възторг, а после те разбива!
Но никога не си призна, че от друго има нужда...
© Милена Йорданова Все права защищены
Прелестно стихотворение, миличка!6+