2 июл. 2020 г., 23:29

Неразбрана обич

685 0 2

НЕРАЗБРАНА ОБИЧ

 

Питат ме:

 

какво ми даде ти,

освен рога и мъка

и сринати мечти

след нашата разлъка?

 

Питат ме:

 

защо те тъй обичам,

щом друг обичаш днес,

защо не се отричам

и стъпквам свойта чест?

 

Питат ме:

 

защо гори копнеж

и още те желая,

защо, обгърнат в скреж,

в мъглите диря рая?

 

Но отговорите не зная...

Но знам – така ще е до края!

 

Ти винаги ще бъдеш блян

единствен и среднощен стон!

От чиста обич завладян,

пред теб се свеждам за поклон!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рамадан, ето ги моите мисли: как чиста да запазиш любовта, когато ти причинява болка! Колко може да трае едно съвършенство и колко съвършено е то, освен ако – благодаря ти за това измислено, намислено – не сме самите ние добро.
  • Много ти благодаря.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...