19 июн. 2008 г., 23:18

Неразбрани чувства

1.3K 0 1
 

Една молба - затвори очите си

Една надежда - отвори сърцето си

Едно желание - почувствай страстта

Преминаваща от мен в теб

 

Чувствата ми - като океан дълбоки

Страстите ми - като планини високи

Ала между океан и планина

Любовта обречена е да е сам-сама

 

И брегът разделя ги на две

Ала липсата на среща не ще ги спре

Между тях - любов на разстояние

Един за друг - мъка пламенно желание

 

Обречени са на любов невидима

Като мен и теб раними са

Молби надежди и желания

На остров с непрекъснати сияния

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...