Jun 19, 2008, 11:18 PM

Неразбрани чувства

  Poetry » Love
1.4K 0 1
 

Една молба - затвори очите си

Една надежда - отвори сърцето си

Едно желание - почувствай страстта

Преминаваща от мен в теб

 

Чувствата ми - като океан дълбоки

Страстите ми - като планини високи

Ала между океан и планина

Любовта обречена е да е сам-сама

 

И брегът разделя ги на две

Ала липсата на среща не ще ги спре

Между тях - любов на разстояние

Един за друг - мъка пламенно желание

 

Обречени са на любов невидима

Като мен и теб раними са

Молби надежди и желания

На остров с непрекъснати сияния

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирела Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...