Jun 19, 2008, 11:18 PM

Неразбрани чувства

  Poetry » Love
1.3K 0 1
 

Една молба - затвори очите си

Една надежда - отвори сърцето си

Едно желание - почувствай страстта

Преминаваща от мен в теб

 

Чувствата ми - като океан дълбоки

Страстите ми - като планини високи

Ала между океан и планина

Любовта обречена е да е сам-сама

 

И брегът разделя ги на две

Ала липсата на среща не ще ги спре

Между тях - любов на разстояние

Един за друг - мъка пламенно желание

 

Обречени са на любов невидима

Като мен и теб раними са

Молби надежди и желания

На остров с непрекъснати сияния

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирела Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...