Нераздяла

V_a_n_q (Истинска)
48 214

14 авг. 2008 г., 20:12

Поэзия

632 0 2

Проклеха те ръцете ми отхвърлени,

белязани от недоимъка на твоята душа.

Проклеха те - белязани и кървави -

от вечното намиране - изхвърляне

на крехко болни мисли за раздяла.

Един замах и мислите политаха

към теб стремглаво, но после

падаха в сърцето като пясък.

Не стигаха, не се докосваха

дори за миг до твоята забрава,

на мен оставяха и раните,

и кървавия тътнещ трясък.

И ето - днес ръцете ми са кървави,

а раните разяждат се от болката

на утрото.

Поредното. С очите ми

във шепите ти вързани.

Поредното - на недоимък.

И себеотхвърляне.