Нераздяла
917
0
2
Проклеха те ръцете ми отхвърлени,
белязани от недоимъка на твоята душа.
Проклеха те - белязани и кървави -
от вечното намиране - изхвърляне
на крехко болни мисли за раздяла.
Един замах и мислите политаха
към теб стремглаво, но после
падаха в сърцето като пясък.
Не стигаха, не се докосваха
дори за миг до твоята забрава,
на мен оставяха и раните,
и кървавия тътнещ трясък.
И ето - днес ръцете ми са кървави,
а раните разяждат се от болката
на утрото.
Поредното. С очите ми
във шепите ти вързани.
Поредното - на недоимък.
И себеотхвърляне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Истинска Всички права запазени
