V_a_n_q (Истинска)
48 214
14.08.2008 г., 20:12 ч.

Нераздяла 

  Поезия
644 0 2

 

Проклеха те ръцете ми отхвърлени,

белязани от недоимъка на твоята душа.

Проклеха те - белязани и кървави -

от вечното намиране - изхвърляне

на крехко болни мисли за раздяла.

Един замах и мислите политаха

към теб стремглаво, но после

падаха в сърцето като пясък.

Не стигаха, не се докосваха

дори за миг до твоята забрава,

на мен оставяха и раните,

и кървавия тътнещ трясък.

И ето - днес ръцете ми са кървави,

а раните разяждат се от болката

на утрото.

Поредното. С очите ми

във шепите ти вързани.

Поредното - на недоимък.

И себеотхвърляне.

© Истинска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??