Проклеха те ръцете ми отхвърлени,
белязани от недоимъка на твоята душа.
Проклеха те - белязани и кървави -
от вечното намиране - изхвърляне
на крехко болни мисли за раздяла.
Един замах и мислите политаха
към теб стремглаво, но после
падаха в сърцето като пясък.
Не стигаха, не се докосваха
дори за миг до твоята забрава,
на мен оставяха и раните,
и кървавия тътнещ трясък. ...