1 мая 2025 г., 17:05

Неразгадаема енигма

233 2 4

НЕРАЗГАДАЕМА ЕНИГМА

 

Жената има много сетива –

които ти дори не подозираш.

Изпъната докрая тетива –

оголен нерв в сърдечната ѝ призма.

 

Косите ѝ – докоснати от длан,

и кожата ѝ – с взрив след всеки допир,

ухание на амбра и тамян

след тишина – като в барутен погреб.

 

Мълчанието, свито на кълбо –

от думите което ще се пръсне.

И струните на скритата любов,

пристегнати – като в Сатурнов пръстен.

 

Дори и в дебрите на мисълта

е пълно с неочаквани завои.

Готов ли си да станеш пленник там,

когато си помислил, че е твоя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...