Неразлистена
Такъв е животът ми, който живея.
Денят е на хапки,
на глътки нощта.
Каквото ми дава - ми дава за малко.
Дозичка щастие,
в окото сълза.
Такъв е смисълът, който намирам.
Приятелско рамо,
дума добра.
В забързани делници, кратко послание:
"Здравей!" "Как си?"
"Подай ми ръка".
Такъв е сценарият, който дописвам.
Бледо мастило
на жълти листа.
Дните се стичат в житейската истина -
черните мисли,
с бели слова.
Такава е моята нощ - неразлистена.
Килим от звезди
зад кръгла луна.
Когато съдбата зове низините,
ангел ми дава
вълшебни крила...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Соня Георгиева Все права защищены
