28 may 2013, 23:35

Неразлистена

1.1K 0 15

Такъв е животът ми, който живея.
Денят е на хапки,
на глътки нощта.
Каквото ми дава - ми дава за малко.
Дозичка щастие,
в окото сълза.
Такъв е смисълът, който намирам.
Приятелско рамо,
дума добра.
В забързани делници, кратко послание:
"Здравей!" "Как си?"
"Подай ми ръка".
Такъв е сценарият, който дописвам.
Бледо мастило
на жълти листа.
Дните се стичат в житейската истина -
черните мисли,
с бели слова.
Такава е моята нощ - неразлистена.
Килим от звезди
зад кръгла луна.
Когато съдбата зове низините,
ангел ми дава
вълшебни крила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....