Неразлистена
Такъв е животът ми, който живея.
Денят е на хапки,
на глътки нощта.
Каквото ми дава - ми дава за малко.
Дозичка щастие,
в окото сълза.
Такъв е смисълът, който намирам.
Приятелско рамо,
дума добра.
В забързани делници, кратко послание:
"Здравей!" "Как си?"
"Подай ми ръка".
Такъв е сценарият, който дописвам.
Бледо мастило
на жълти листа.
Дните се стичат в житейската истина -
черните мисли,
с бели слова.
Такава е моята нощ - неразлистена.
Килим от звезди
зад кръгла луна.
Когато съдбата зове низините,
ангел ми дава
вълшебни крила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Георгиева Всички права запазени
