2 июн. 2022 г., 22:28

Неразрушим съюз 

  Поэзия
722 7 20

Пак нежно те прегръщам с мисли чисти -

среднощен блян под лятното небе.

Една звезда сърцето си разлисти.

Прелюдия в тъгата ли ми бе?

 

В сапфирните коси на небосвода

проблясва лунен пръстен. Аз в екстаз

след името ти литвам и ме води

с обет за вярност ангелският глас.

 

И погледът ми, тръпнещ като пламък,

оазисно дихание разлял,

след вяра моли да не хвърляш камък,

в съюз неразрушим щом си живял.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??