Пак нежно те прегръщам с мисли чисти -
среднощен блян под лятното небе.
Една звезда сърцето си разлисти.
Прелюдия в тъгата ли ми бе?
В сапфирните коси на небосвода
проблясва лунен пръстен. Аз в екстаз
след името ти литвам и ме води
с обет за вярност ангелският глас.
И погледът ми, тръпнещ като пламък,
оазисно дихание разлял,
след вяра моли да не хвърляш камък,
в съюз неразрушим щом си живял.