Jun 2, 2022, 10:28 PM

Неразрушим съюз 

  Poetry
721 7 20

Пак нежно те прегръщам с мисли чисти -

среднощен блян под лятното небе.

Една звезда сърцето си разлисти.

Прелюдия в тъгата ли ми бе?

 

В сапфирните коси на небосвода

проблясва лунен пръстен. Аз в екстаз

след името ти литвам и ме води

с обет за вярност ангелският глас.

 

И погледът ми, тръпнещ като пламък,

оазисно дихание разлял,

след вяра моли да не хвърляш камък,

в съюз неразрушим щом си живял.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??