Неразрушим съюз

Poesía

1.1K 7 20

Пак нежно те прегръщам с мисли чисти -

среднощен блян под лятното небе.

Една звезда сърцето си разлисти.

Прелюдия в тъгата ли ми бе?

В сапфирните коси на небосвода

проблясва лунен пръстен. Аз в екстаз

след името ти литвам и ме води

с обет за вярност ангелският глас.

И погледът ми, тръпнещ като пламък,

оазисно дихание разлял,

след вяра моли да не хвърляш камък,

в съюз неразрушим щом си живял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0