НеРазумие

25 нояб. 2008 г., 17:42

Поэзия

705 0 2

Мъгливата есен,

октомврийският хлад,

небето надвесено

тъмните облаци,

краткото слънце,

дългите нощи,

уморените клони,

онзи пъстър килим

от листа отронени

и тревите полегнали

(като всяка година)

ми напомня за мигове

минали и... заминали...

Да си призная ли?

Аз вече пораснах!

Пияни откровения

в нечии нервни прегръдки

вече са спомени, плискащи

като вълни пречистени

през филтъра на времето,

освободени от бремето

на думи за влюбване

и за разлюбване,

неизбежни лъжи

и застрелващи истини...

Ех, неразумни мои!

Вас вятърът гони ви

някъде вътре в сърцето,

а душата ми стене!

И говори ми:

Неуютен е светът на възрастните
и разумен до безумие!