НеРазумие
Мъгливата есен,
октомврийският хлад,
небето надвесено
тъмните облаци,
краткото слънце,
дългите нощи,
уморените клони,
онзи пъстър килим
от листа отронени
и тревите полегнали
(като всяка година)
ми напомня за мигове
минали и... заминали...
Да си призная ли?
Аз вече пораснах!
Пияни откровения
в нечии нервни прегръдки
вече са спомени, плискащи
като вълни пречистени
през филтъра на времето,
освободени от бремето
на думи за влюбване
и за разлюбване,
неизбежни лъжи
и застрелващи истини...
Ех, неразумни мои!
Вас вятърът гони ви
някъде вътре в сърцето,
а душата ми стене!
И говори ми:
Неуютен е светът на възрастните
и разумен до безумие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
