30 дек. 2013 г., 00:27

Нереалната реалност

749 0 0

Нереалната реалност

 

Излъгана от свойта самота,

повярвах отново в силата на любовта.

Но любовта не съществува вече.

И последната сълза се стече по моето лице.

Изпари се, изчезна!

Повярвах, че отново ще обичам.

Лъжа! Сърцето е така дълбоко наранено.

Боли отново. Но, уви, боли от самота.

Сивотата вплела се в живота,

залъгвайки сърцето.

И рана подир рана

нанася с оръжието си остро.

Любовта сега е блян, мечта,

красива нереалност.

 

И кърви сърцето, нали е за това!

Капка подир капка.

И край...

Тишина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...