30.12.2013 г., 0:27

Нереалната реалност

750 0 0

Нереалната реалност

 

Излъгана от свойта самота,

повярвах отново в силата на любовта.

Но любовта не съществува вече.

И последната сълза се стече по моето лице.

Изпари се, изчезна!

Повярвах, че отново ще обичам.

Лъжа! Сърцето е така дълбоко наранено.

Боли отново. Но, уви, боли от самота.

Сивотата вплела се в живота,

залъгвайки сърцето.

И рана подир рана

нанася с оръжието си остро.

Любовта сега е блян, мечта,

красива нереалност.

 

И кърви сърцето, нали е за това!

Капка подир капка.

И край...

Тишина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...